Шалом Харав в контекста на поредица за наука и вяра, в която е писал равинътynet Равинът използва Във физико-теологичния поглед
Попитах я: Доколкото ми е известно, има съмнение в това доказателство, защото разговорът за първа кауза е разговор за ситуация, която е преди реалността и тази ситуация не е обвързана със законността на нашата реалност... Разбирам, че не е доказателство
Бих искал отговор благодаря.
Ако правилно разбрах въпроса ви, вие всъщност питате на какво се основава да се приеме, че принципът на причинно-следствената връзка, който е верен за нашата реалност, е бил верен още преди създаването на света (защото с неговата сила ние доказахме, че той е създаден от някои причина). Моят отговор е, че принципът на причинно-следствената връзка не трябва да бъде област на времето, а може би на видовете обекти. Обектите, които са ни познати от света, не са самата причина, а са създадени от нещо/някой, оттук и принципът на причинно-следствената връзка за тях. Други обекти може да не се нуждаят от причина. Обектите в нашия свят са създадени в сътворението и за тях важи принципът на причинно-следствената връзка независимо от времето. Освен това, дори в нашия свят принципът на причинно-следствената връзка не е резултат от просто наблюдение, а априорно предположение. Така че няма пречка да го приложите и в други контексти / времена.
Здравей Раби
От втората част на отговора разбирам, че е априори (т.е. зависи от съзнанието) и е реалност преди човешкото съзнание..
Тоест всичко, което зависи от човешкото съзнание, е включено в причинността и но всичко, което е преди, не е включено в причинността.
Според това не разбирам доказателствата.
Бих искал отговор благодаря.
Трудно ми е да обсъждам такива интервали. Не ме разбра правилно. Не твърдя, че принципът на причинно-следствената връзка е субективен. Моето твърдение е, че е обективно, но засяга неща от нашия опит, а не други неща. Но що се отнася до нещата, които според нашия опит са верни да се прилагат още преди човекът да е бил и преди да бъде създаден светът (или по-скоро: за момента на самото сътворение). Това, което казах, е, че принципът на причинността не произтича от наблюдението, а от априорната причина, но не противоречи на това, че се отнася до материалните обекти (тези от нашия опит), а не всеки обект.
Според равина неговата основа идва от външно наблюдение на идеята за причинно-следствена връзка или нещо подобно.
И така, кой го е създал? 🙂
Този, който е създал всичко
Ако светът е създаден просто така без причинно-следствена връзка, защо такива проблеми не се случват дори днес?
Опаааааааааааааааааа пак по клавиатурата и получих отговор.
Поздрави, Шунра Католовски
Оставете коментар
Моля, влезте или Регистрация да изпратите отговора си